ДАННИ ЗА МУЗЕЙНИЯ КОМПЛЕКС
Музеен комплекс с. Сейдол – обявен от НИПК за единичен културен паметник на културата с предварителна категория "местно значение" от 1994 година и като групов паметник на културата. Реставрирана е голяма старинна къща в центъра на селото е създаден един от богатите комплекси на Лудогорието. Действащият музеен комплекс е с над 600 кв.м разгърната експозиционна площ и съхранява във фондовете си над 10 000 архивни единици. С писмо № 747/09.06.1994 г. Националният институт за паметниците на културата декларира сградите на комплекса като единичен архитектурен паметник на културата с предварителна категория „местно значение” и като групов паметник на културата /архитектурния комплекс/ - парцела с принадлежащите му постройки. Националният център за музеи със свое писмо УП – 1341 / 21.12.1995 г., разреши експозицията, изградена в комплекса от къщи и собственост на ОУ„Виделина” да получи статут на училищна музейна сбирка с общ профил. С потъмнелите стрехи и белите чардаци училищният музеен комплекс е като декор за възрожденски театър.
Той е нашата връзка с миналото, която ни връща към здравите корени Събраните експонати и колекции са резултат на 30–годишна изследователска и събирателна дейност и респектират със своето богатство и многообразие. Включването им в активно учебно-възпитателно и частично научно обръщение утвърждават училището като притегателен образователно-възпитателен център и място на отдих и творчество далеч зад пределите на региона.Съвременните образователни тенденции са насочени към практиките на други образователни и научни институти. Резултатите от този процес при нас са налице. Потърсили сме нестандартни възможности да изведем учебния процес извън традиционната училищна среда с активното участие на учениците като провокираме творческия и изследователския им дух. Такава възможност предлагат и новите образователни програми училище – музей, даващи възможност на учениците да се включат в издирването, изследването, обработването и експонирането на различни артефакти, както и да участват в тяхното популяризиране. Чрез подобни образователни програми се събужда естественото детско любопитство у учениците, желанието им да се изявяват, за да покажат най-доброто от себе си. Това е моделът за оптимизиране на българското училище - учениците да не са просто обект, а деен субект в образователния процес, да се разчита на личната им активност и готовност да изследват и творят. С потъмнелите стрехи и широки чардаци, с високите бели дувари, с пътеките от жълт пясъчник и каменната чешма в двора музеят е като декор на отминали времена. Три реставрирани къщи разкриват бита на местното население от края на XIX и началото на XX век на площ от 2 дка. Последните столетия жилищното строителството се отличава с богатство на типове къщи, чиято систематизация се извършва по различни белези: по топографския характер на района - планински и полски; по строителния материал - каменни, дървени, от кирпич, плет и смесени; по конструкция - с носещи зидове, стълбовоталпени, паянтови, смесени; по планово съдържание - чардачни и безчардачни; по композиция - симетрични и несиметрични. Сейдолските строители са майстори-практици. Къщите в музейния комплекс притежават посочените по-горе белези: те са полски, смесени, с носещи зидове, чардачни и несиметрични, носят характерните елементи на местната архитектура и показват сходството й с жилищата на останалите етнографски групи от Североизточна България. В тях изпъкват огнището /кивгирът/ и зиданата печка /килванът/. Най-пълна и атрактивна е колекцията, посветена на бита и духовния свят на местните хора и най-вече на новите заселници. Във фонда на музея се пазят и експонират разнообразни колекции от накити, традиционно облекло, тъкани и шивици. Показан е основният поминък на местното население - земеделието и скотовъдството, както и развитието на занаятите тъкачество, грънчарство, дърводелство, сарачество, ковачество. Изградени са действащи работилници по тъкачество, грънчарство и желязо-коларство. Съществен елемент в комплекса ще бъде действащият макет на мелница. Музейният комплекс е открит на 12 декември 1988 година с цел да съхрани традициите, бита и културата на местното население. Разполага с над 600 кв.м. разгърната експозициона площ. Във фондовете си съхранява около 10 000 архивни единици. Националният институт за паметниците на културата с писмо №747/09.06.1994 година декларира сградите на комплекса като единичен архитектурен паметник на културата с предварителна категория „местно значение” и като групов паметник на културата /архитектурния комплекс/ - парцела с принадлежащите му постройки. Националният център за музеи със свое писмо УП-1341/21.12.1995 година разрешава експозицията, изградена в комплекса от къщи и собственост на ОУ„Виделина” да получи статут на училищна музейна сбирка от общ профил. През 1988 година училищното ръководство в лицето на директора решава върху намиращия се до училищния двор терен за изграждане на целодневна детска градина да се отремонтират изоставените и порутени постройки и превърнат в изложбени зали, а изкопът пред тях да се подравни и обособи в музеен двор. Архитектурният проект на комплекса е дело на директора, а тематичните планове на експозициите са съвместна разработка със служители на музея в Разград – Иванка Стръмска, Даниела Ганчева, Георги Дзанев. Известните разградски художници Евгени Друмев и Вежен Димитров /вече покойник/ творчески разработват и технически изпълняват аранжимента на някои изложбени зали. Наличните колекции са резултат на 30-годишна изследователска и събирателска дейност. Те респектират със своето богатство и многообразие. Включването им в активно учебно-възпитателно и частично научно обръщение утвърждават училището като притегателен образователно-възпитателен център и място на отдих и творчество далеч зад пределите на региона. Изграденият музеен комплекс е построен за по-малко от година от местни строители с бригадир Мустафа Мечев. През пролетта на 1988 година началникът на отдел „Народна просвета” към Окръжен народен съвет Атанас Атанасов, съдейства за целево привеждане на 7 000 лева за подготовка на честванията на 100 години образователно дело в Сейдол. С тия средства и много вяра директорът събира групата строители и започва неуморна работа по превръщането на порутените постройки в модерен и действащ музеен комплекс. Завършването му възлиза на около 60 000 лева, осигурени от Фонд „13 века България”, НИПК, ОбНС – град Лозница и от други институции. Поради избора на дизайна на залите експозицията като цяло е „отворена”. При необходимост от освежаване и внасяне на разнообразие е осигурена възможност за цялостна подмяна на определени експонати. Отделните зали са с ограничени размери и конфигурацията им е използвана рационално, материалите са показани в пристенни плоски витрини, разположени по дължината на стената. Сполучливо и оригинално е решен въпросът с поставките във витрините. Те са функционални и дават възможност за най-добър показ на експонатите като се избягва еднообразието и се подчертава спецификата на различните групи предмети. Вътрешното осветление е недостатъчно, по таваните са монтирани насочващи осветителни тела, чиято светлина засилва релефа и окраската на експонатите. Във всяка зала са изложени въвеждащи лаконични текстове, даващи представа за реализираната идея. Присъствието им е деликатно и ненатрапчиво, такова, че да спомага за нормалното разглеждане и възприемане на тематиките. Заложената идея е музея с принадлежащия му двор да се превърнат в атрактивно, различно и интересно място. В цялостното пространство е продължена концепцията на музейната експозиция за действащи работилници, възраждащи характерни местни занаяти, за леки постройки с образователна насоченост като открит навес за експонати и навес за провеждане на учебни и извънучебни занятия. Тези постройки са в синхрон с екстериора на музея. Те функционират по предназначение и запазват усещането у посетителя за плавен и естествен преход от едно пространство в друго като в крайна сметка подпомагат образователно-възпитателния процес в училище. Важен момент от разработването на екстериорното пространство е създаването на възможност да се водят учебни занятия, срещи или просто разговори под открития навес и на пейките под асмите. С голямо нетърпение учениците очакват часовете в откритата класна стая на музея. Там те се преобразяват и превръщат в истински изследователи, художници, творци и еколози. Красотата може да открие само този, който я търси. Самият процес на откриване доставя удоволствие и представлява целенасочена дейност и съпричастност към процесите на съхранение на културното богатство в района. Цялата обстановка носи духа на отдавна отминало време. В музейните зали и фондове в значителна степен е застъпен фолклорът. Обръщаме се към него, за да търсим силните страни и възпитателни стойности в песните, преданията, легендите, народните мъдрости, възприемайки ги като фактори за формиране на подрастващите. Те са на разположение на интересуващите се, както и за озвучаване на залите. Чрез музея постигаме модел на качествено ново сътрудничество с културните институции. Отчитайки тези възможности и взаимодействия училището реализира собствената си стратегия за развитие на учениковата индивидуалност. Традицията и натрупаният опит на училищния музей обхващат всички направления в работата по проучването, изучаването, популяризирането и опазването на културно – историческото наследство, както в сферата на движимите, така и при недвижимите паметници на културата в землището на село Сейдол.
