ДОМЪТ НА БЪЛГАРКАТА
Експонира се темата „Домът на българката – място за изява на усета й към красота”. Експозиционният материал разкрива умението на жената да съхрани и обогати народните традиции в развитието на декоративно-приложното изкуство при домашни условия.
Материалите отразяват локалната специфика и общобългарското своеобразие на народните тъкани и облекла, представляващи най-характерната и жизнена част от тъкаческото творчество на жената. Богатството на орнаментите и красотата на тъканите предизвикват възторга на посетителите. Ние се прекланяме пред завещаното ни богато наследство от тъкани и шевици, разнасящи славата на ръцете и разкриващи хубостта на женската душа. В три зали е разположена внушителна по количество и съдържание етнографска колекция, ценен източник на автентична и точно документирана информация за бита и културата на местното население. Наред с издирването на богатото етнографско наследство се засягат и въпроси, свързани с етнографския район, правят се ценни изследвания върху фолклора, обичаите и топонимията. Комплектована е фоно и видеотека - с над 200 изпълнения на автентичен фолклор, около 30 възстановки на местни обряди и обичаи, както и друг аудио и видео документален материал. Богатството и красотата на етнографското ни наследство се допълват от предметите, свързани с поминъка и културата на преселниците. Експозиционната схема на етнографската колекция включва три основни зали: В зала №1 се експонира темата „Трудът и народното жилище”. Включеният експозиционен материал, отразява многоликите прояви на народното творчество, свързано с труда, а от тук и богатата обредна практика, затворена в пространството на социума. Експонира се занаятчийски инвентар и преди всичко инструменти от строителната практика, характерни за района, елементи от обреден реквизит, народни костюми и снимков материал. Към материалите се прилага запис от изворен фолклор. Настъпилите след 1878 година демографски промени засягат в най-голяма степен Лудогорието. Село Сейдол изцяло променя облика си. Тук се заселват българи от други населени места, съхраняващи в себе си строителната традиция на старите майстори, съпроводена с редица обредно-магически норми и действия, имащи за цел да предпазят стопанина и челядта му от беди и неблагополучия. Обичаите и обрядите, свързани със строителната практика, са едни от най-трайните и широко разпространени. Основният обреден възел, бележещ върховия момент в строежа, е монтирането на покривната конструкция. Централно място заема строителната благословия, наречена „такия”. В зала № 2 се експонира темата „Домът на българката – място за изява на усета й към красота”. Експозиционният материал разкрива умението на жената да съхрани и обогати народните традиции в развитието на декоративно-приложното изкуство при домашни условия. Материалите отразяват локалната специфика и общобългарското своеобразие на народните тъкани и облекла, представляващи най-характерната и жизнена част от тъкаческото творчество на жената. Експонирани са балканджийски и родопски женски костюми, чиито особености са строго контрастиране на бяло и черно, везаните в червено детайли и отличаващите се с богатство на багрите, с композиционна изисканост и чувство за мярка тъкани за постилане и завиване. Разнообразието се допълва с отделни дрехи и части към тях и тъкани, използвани в бита, метални накити, оръдия на труда и елементи от интериора. Богатството на орнаментите и красотата на тъканите предизвикват възторга на посетителите. Ние се прекланяме пред завещаното ни богато наследство от тъкани и шевици. Те разнасят славата на ръцете и разкриват хубостта на женската душа. Възхищение и копнеж е събирала тя в багрите на тъканите, за да ги превърне в една неповторима творческа фантазия. По стиловите белези на изложените тъкани и вещи, както и по получената информация за някои от тях, локализираме повечето поселищно. Сравнително точната им хронология на битуване се фиксира от средата на ХIХ до към 50-те години на ХХ век. В новоизградения дом стопанката е тази, която със своите сръчни ръце създава уюта му. Експонираният материал доказва подчертаната приемственост в традиционните начини на обработка на текстилните суровини, а от друга страна отразява нагледно специфичното в различните етнически групи, заселили се в селото след 1878 година – балканджии и родопчани. Домашното тъкачество при всички тях е неразделно свързано със земеделието и животновъдството. Традиционните домашни тъкани са от растителни и животински суровини – лен, коноп, коприна и козина, а вълната е основната суровина. Употребява се в големи количества за тъкане на облекло, завивки, постелки, въобще за различни видове тъкани за всекидневния бит. Първичната обработка на текстилните материали става в домашна обстановка с правени в семейството уреди с твърде примитивно устройство. Готовият текстил е истински изразител на духовния мир и чувството за красота и хармония на жената. Традиционното тъкачество и орнаментираните тъкани са жизнени до към 50-те години на ХХ век. В зала № 3 е експонирана темата „Аграрните обичаи-синтетичен израз на социално- икономическото развитие на района”. Земеделието е основен поминък на населението, още от създаване на селото. Експозицията представя условията на живот и труд от втората половина на XIX до средата на XX век. В зависимост от спецификата на селското стопанство и особеностите на различната социална диференциация се преосмислят и отмират трудовите обичаи и обреди. Чрез тях и най-вече чрез аграрните празници се осъществява социализацията на индивида. Посетителите се запознават с оръдия на труда и преди всичко с оръдия на земеделския труд, домакински дървени и глинени съдове, декоративно-обредни предмети, снимков материал. Прилагат се записи от изворен фолклор: разкази за трудови обичаи и народни песни.